Различията ни събират // Национална антидискриминационна кампания Европейски Институт
Проектът се финансира в рамките на специализираната програма на Европейската комисия за борба срещу дискриминацията
2001 - 2006
Europe.bg
photo-cult.com phototreyman.com
Въпроси и отговори
Разбирате ли какво е дискриминация?

Какво е пряка дискриминация

Какво е непряка дискриминация

Какво представляват психологическия натиск и виктимизацията?

Какво означава това за работодателите?

Какви задължения ще имат работодателите по отношение на хората с увреждане?

Какво ще спечелят бизнес организациите от прилагането на тези нови принципи?

Съществуват ли изключения от общото правило, забраняващо дискриминацията?

Какви са Вашите права и задължения

Какво имаме предвид под “многообразие на персонала”?

Каква е ползата от ефективното управление на многообразието?

Как да направим това реалност?

Как да разпознаем проявите на дискриминация и психологически натиск?

Какво можете да направите?

Какъв е обхватът на действащия Закон за защита срещу дискриминацията?

В какви случаи законът предвижда защита от дискриминация?

Кой е държавният орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите?

Кой е отговорен пред закона за реализация на предвидените в него мерки за изравняване възможностите на лица, жертви на множествена дискриминация?

Какви са действията за защита от дискриминацията?

Как можете да се защитите, ако сте жертва на дискриминация?

Как трябва да сезирате Комисията за защита от дискриминация?

Може ли друг да Ви представлява пред Комисията?

Как можете да се защитите при непряка дискриминация?

Какви са правилата за работа и отговорностите на специализираната Комисия за защита от дискриминация?

Какви са правомощията на Комисията за предотвратяване на дискриминацията, както и отстраняването на вредните последици от нея?

Какви положителни мерки предвижда Законът за защита от дискриминацията за осигуряване на равенство във възможностите?

Разбирате ли какво е дискриминация?

Дискриминацията е нееднакво отношение към различни групи от хора в обществото, което се изразява в ограничаване на права или в предоставяне на права и предимства, непризнати на останалите.

Европейското законодателство забранява дискриминирането на работното място и ограничаването на достъпа до обучение, на базата на расовата или етническа принадлежност, сексуална ориентация, религиозна или верска принадлежност, възраст или увреждане. Правилото за расовата дискриминация обхваща също и други сфери, като например образованието, социалното осигуряване, здравеопазването и достъпа до стоки, услуги и жилища. Новите принципи се отнасят до пряка и непряка дискриминация.

Какво е пряка дискриминация

Пряката дискриминация е факт, когато даден лице получава по-неблагоприятно отношение в сравнение с друго при аналогична ситуация, като причината за това се крие в неговата расова или етническа принадлежност, религия или вяра, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Пример за пряка дискриминация е обява за работа, в която се казва: “Обявата не важи за хора с увреждания.”

Какво е непряка дискриминация

непряката дискриминация се изразява в прилагането на привидно неутрално условие, критерий или практика, които биха поставили в неравнопоставено положение лица на основата на тяхната расова, религиозна, верска или етническа принадлежност, увреждане, възраст или сексуална ориентация, освен в случаите, когато тяхното прилагане може да бъде обективно оправдано със законосъобразни причини.

Пример за непряка дискриминация е изискването всички кандидати за определена работа да положат изпит под формата на тест по определен език, въпреки, че този език не е необходим за целите на работата. Този тест може да изключи доста от хората, за които този език не е майчин.

Какво представляват психологическия натиск и виктимизацията?

Психологическият натиск с цел накърняване на достойнството на даден индивид на базата на неговата расова, етническа, религиозна или верска принадлежност, увреждане, възраст или сексуална ориентация и създаването на обстановка на несигурност и враждебност, която е източник на унижение или обидни, е забранено от закона.

Виктимизацията също е забранена. Тя е факт, когато даден индивид е обект на лошо или различно отношение, заради това, че е направил оплакване във връзка със случай на дискриминация или оказва подкрепа на колега, направил подобно оплакване.

Какво означава това за работодателите?

Новите принципи за недискриминация и равни възможности се прилагат спрямо всички работодатели от частния и обществения сектор. Европейските директиви за равенство се отнасят и до условия за достъп до формите на самостоятелна заетост (като например условията, приложими спрямо упражняването на определени видове търговия и определени професии). Всички работодатели следва да преразгледат своите практики във връзка с ролята си на работодатели, за да са сигурни, че не дискриминират – пряко и непряко – например при процедурите за наемане на нов персонал, критериите за подбор, заплащане и повишение, освобождаване от работа или достъп до професионално обучение. Новите принципи за недопускане на дискриминация следва да се прилагат към всички етапи от развитието на трудовоправните взаимоотношения – от подбора на персонал до тяхното прекратяване.

Какви задължения ще имат работодателите по отношение на хората с увреждане?

Работодателите ще бъдат задължени да създадат “в разумни граници” условия, отговарящи на нуждите на хората с увреждане, които кандидатстват за работа или са наети. Работодателите следва да предприемат необходимото, за да предоставят на хората с увреждане достъп до работа и обучение, освен в случаите, когато това би наложило на работодателя неоправдани затруднения. “Разумните граници” могат да включват, например, осигуряването на възможност за достъп на човека с увреждане количка, преразпределянето на работното време, приспособяването на оборудването в офиса или просто преразпределянето на задачите между членовете на екипа. За да се определят границите на неоправданите затруднения, следва да се обърне по-сериозно внимание на финансовата страна на нещата и на това какви разходи ще бъдат необходими, спрямо мащаба и финансовите ресурси на организацията и възможността за използването на публично финансиране или друга форма на подпомагане.

Какво ще спечелят бизнес организациите от прилагането на тези нови принципи?

В Европейския съюз добрите работодатели се интересуват от многообразието на персонала по-скоро от съображения, свързани с бизнеса, отколкото от това просто да се съобразяват с изискванията на антидискриминационните разпоредби. Бизнес организациите, които са възприели политики, свързани с многообразието на работната ръка разполагат с много предимства. Политиките, свързани с многообразието на персонала могат да бъдат част от по-широките стратегии на компаниите, насочени към развиването на човешкия капитал и насърчаването на креативността и иновативността. многообразието може да даде на компаниите предимство при работата им с клиентите, доставчиците, акционерите и другите заинтересовани страни в условията на съвременния мултикултурен и глобализиран пазар. Инициативността, свързана с многообразието може също така да подобри репутацията и цялостното представяне на дадена компания. “Защитата” срещу допускането на дискриминация може да помогне на компаниите да избягнат разходите, свързани със съдебните спорове, високите стойности на текучеството и честите отсъствия от работа. Може, също така, да даде на работодателите достъп до нетрадиционни групи трудещи се и това да им помогне да привлекат и задържат персонал с високи качества.

Съществуват ли изключения от общото правило, забраняващо дискриминацията?

Новото законодателство допуска ограничен кръг от изключения от принципа за равнопоставеното отношение, когато например става въпрос за съхраняването на етноса, на религиозните организации или с цел изпълняването на специални планове за насърчаване на интегрирането на по-възрастните или по-младите работници към пазара на труда.

Какви са Вашите права и задължения

Някога чувствали ли сте, че Вашите възраст, увреждане, етническа принадлежност, сексуална ориентация или религиозна принадлежност са били причина да не бъдете допуснати до дадена длъжност? Някога ставали ли сте свидетели на несправедливо отношение към някого на тази основа или някой изисквал ли е от Вас да дискриминирате? Някога оскърбявали ли са Ви, били ли сте жертва на психологически натиск или придобивали ли сте усещането, че нещо не е наред? Психологическият натиск, дискриминацията и виктимизацията не бива да бъдат пренебрегвани. За Вас е важно да познавате своите права и задължения, по начина, по който те са дефинирани в Закона за защита срещу дискриминацията, както и средствата, с които разполагате, за да ги приложите.

Член 6 от Договора от Амстердам постановява, че Европейският съюз “се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и основните свободи.... принципи, които са общи за всички държави-членки.” През 1997 г. държавите-членки разшириха капацитета на Съюза за прилагане на тези принципи чрез приемането на член 13, който предостави на Общността правомощия да “предприеме необходимите действия за противодействие на дискриминацията на основата на расова, етническа, религиозна или верска принадлежност, увреждане, възраст или сексуална ориентация.” Приемането на член 13 беше директно последвано от предложение на Комисията за приемане на “пакет от мерки за недопускане на дискриминация”, който включваше Програма на Общността за противодействие на дискриминацията и двете директиви - Директивата за равенство между расите и Директива за равноправие на работното място.

Тези две директиви, приети през 2000 г. забраняват дискриминацията, психологическия натиск и виктимизацията на работното място и ограничаването на достъпа до обучение на основата на религиозна или верска принадлежност, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Те също така забраняват дискриминирането на базата на расовата или етническа принадлежност, в сферата на заетостта и в други сфери като например образованието, социалното осигуряване и социалните придобивки, в това число и достъпа до жилища и здравеопазване, достъпа до стоки и услуги. Много от европейските държави вече разполагат със законодателство срещу дискриминацията – новите закони имат за цел създаването на един последователен набор от права и задължения, които да се прилагат в целия Съюз. Това предполага, че жертвите на дискриминация, психологически натиск или виктимизация сега вече могат да предприемат действия и на участващите в дискриминационни действия може да бъде потърсена отговорност, въпреки, че начините, по които това ще бъде направено ще зависят от отделната държава.

Какво имаме предвид под “многообразие на персонала”?

Наред със създаването на гаранции, че хората от различните групи не са жертва на дискриминация, възприемането на принципите на многообразието на персонала означава изясняването на въпроса как различията и сходствата между хората могат да бъдат мобилизирани в полза на отделния индивид, организацията и обществото като цяло. Управлението на многообразието в нашето общество посредством гарантиране на равенството и справедливостта, се превръща в нещо повече от “добро дело” – в един така променлив и сложен свят, то е императив. Какво извежда многообразието на преден план? Не само новоприетото законодателство насочва организациите към това да се замислят върху управлението на разнообразието. Своята роля могат да изиграят и други промени в социален и икономически план.

Каква е ползата от ефективното управление на многообразието?

Проведените наскоро изследвания в организации в цяла Европа показват как създаването и управляването на една компания, отличаваща се с многообразието може да създаде реални предимства, независимо дали става въпрос за частния, публичния или нестопанския сектор, дали организациите са малки или големи. Стратегиите за управление на многообразието на персонала могат да спомогнат за създаването на връзка между външните и вътрешните аспекти на работата в една организация. Доколкото всяка една организация трябва да разработи своите собствени приоритети, тези предимства могат да бъдат:

  • § Привличането, наемането и задържането на работа на хора с широк спектър от таланти.
  • § Намаляването на разходите, свързани с текучеството и отсъствието от работното място.
  • § Принос за увеличаване на гъвкавостта и отговорното отношение на служителите.
  • § Изграждане на морала на служителите, тяхната ангажираност и вярата в собствената им преценка.
  • § По-ефективна адаптация към въздействието на глобализацията и технологичните промени.
  • § Разширяване на креативността и иновативността.
  • § Задълбочаване на познанията за начините на действие в различни културни среди.
  • § Задълбочаване на разбирането за нуждите на постоянните потребители и клиенти.
  • § Подпомагане на разработването на нови продукти, услуги и маркетингови стратегии.
  • § Подобряване на репутацията и цялостното представяне на организациите пред външните заинтересовани страни.
  • § Създаване на възможности за групите в неравностойно положение и изграждане на единството на обществото.

Как да направим това реалност?

Управлението на многообразието е една цяло пътешествие, то не е просто проект! Има обаче някои ключови моменти, на които следва да обърнете внимание:

  • § Идентифицирайте и утвърдете значимите за Вас видове многообразие.
  • § Търсете сътрудничество с различните заинтересовани страни с цел по-добро разбиране на характера на Вашия собствен бизнес.
  • § Информирайте Вашите служители, потребители, клиенти и инвеститори относно Вашите действия.
  • § Погрижете се хората да разберат какво значение има многообразие за тях и тяхната работа.
  • § Направете преглед на въздействието на Вашата стратегия за управление на многообразие.
  • § Разработете такива политики и практики, които да отразяват и да прилагат решенията, взети във връзка с управлението на многообразие.
  • § Изградете доверие и желание за подкрепа към Вас от страна на хората в организацията и извън нея.
  • § Учете се от другите и акцентирайте върху онова, което правите. Най-важното е да превърнете управлението на многообразие в жизнеспособна част от Вашата организация.

Как да разпознаем проявите на дискриминация и психологически натиск?

Работното място обикновено събира хора, които освен работата си, е възможно да нямат други допирни точки помежду си, а това като цяло е източник на някои проблеми. Обикновено повечето служители съумяват да се сплотят и да оставят настрана своите личностни и културни различия. Независимо от това, обаче, в някои случаи, служителите не съумяват, или не желаят да постигнат разбирателство със своите колеги и това намира отражение в проявите на недопустимо поведение като например дискриминационно отношение или психологически натиск. Понякога тези прояви дори не са съзнателни или пък да се водят спорове, в които се защитава тезата, че те всъщност не представляват обида, а адресата на това поведение получава определение на “прекалено чувствителен”. В други случаи самите компании може да са въвели правила или системи, които да водят след себе си прояви на дискриминация.

Това може да се забележи в случаите, когато на дадена група е възложена определена работа или тя е получила достъп до обучение, по-добри трудовоправни договорни отношения, по-добра работна среда и повишение.

Например:

  • § Системно на жените се възлага определен тип работа, а на мъжете – друг.
  • § Системно на представителите на дадена етническа група се възлага определен тип задачи.
  • § Хората с увреждане автоматично се отхвърлят без да се помисли за начините, по които средата лесно би могла да се приспособи така, че да отговаря на техните специфични нужди.
  • § Хората, които изглежда, че не се “вписват” (например заради своята религия или сексуална ориентация) се лишават автоматично от техните права и дори от правото да работят.
  • § Определени правила или начини да се извършва дадена работа се използват като повод за изключването на определени групи хора.
  • § Създаването на стереотипи и занижени очаквания за постиженията на определени групи могат, макар и негласно, да проникнат в дадена организация и по този начин да създадат атмосфера, която да се отрази негативно върху работоспособността на хората.

Много често тези неща се случват на публични места с одобрението на ръководния персонал и останалите служители. Понякога нещата не се случват толкова явно, тъй като хората знаят, че не трябва да проявяват дискриминация, но въпреки това го правят! Например, понякога те използват “кодови названия” или евфемизми, за да прикрият дискриминацията срещу служители или клиенти.

Може също така да станете свидетел на психологически натиск или виктимизация, като например:

  • § Разпространяване на неверни слухове с цел дискредитиране на определен служител.
  • § Изказването на пренебрежителни или обидни забележки по адрес на някои от колегите.
  • § Използването на намеци със сексуален подтекст по отношение на колега в негово или нейно присъствие.
  • § Изказването на шеги за определени групи от хора – например религиозни групи, хомосексуалисти или етнически групи. Предполага се, че всеки е длъжен да вземе участие в “шегата”, дори и Вие, в случай, че сте представител на групата, за която се отнася шегата. Ако не постъпите по този начин, това ще означава, че ще бъдете изолиран и на Вас ще гледат като на “външен” по отношение на колектива човек.
  • § Участието във физическо насилие – удрянето на шамар и други прояви – или отправяне на заплаха за физическо насилие.
  • § Пренебрегване на чувствата на хората, които са обект на шегите или жертва на насилието.
  • § Създаване на затруднения за хората, които са се оплакали от начина, по който се отнасят към тях или за хората, които ги подкрепят, като с тях не се разговаря или дори биват уволнявани.

Въздействието на подобно поведение, освен че то вероятно ще доведе до предприемането на законосъобразни действия, може да влоши отношенията на работното място и е възможно да доведе до напускането на ценни служители или до регистрирането на материални загуби за бизнес организацията. Жертвите могат да преживеят емоционален срив или да пострадат от икономическа гледна точка.

Какво можете да направите?

Възможно е, когато станете свидетели на дискриминация или психологически натиск, да се подведете и да се отдръпнете от ситуацията и възможностите за нейното разрешаване, тъй като се чувствате неудобно, когато се сблъскате с подобни проблеми. Възможно е и да вярвате, че ако се оставят нещата както са, те ще се поправят от само себе си. Възможно е също и да чувствате, че това не е важно. То обаче е важно. Реалността показва, че веднъж намерили място в работната среда, дискриминацията и психологическия натиск се превръщат в опасен за организацията фактор и е много вероятно те да продължат да се проявяват и да увреждат хармонията на работната среда, в случай, че не бъдат бързо неутрализирани.

Ако Вие сте ръководител, то тогава сте длъжен да действате, дори и ако потърпевшият не се оплаче. Ако Вие сте колега на жертвата или на друг потърпевш служител, то тогава също трябва да се изправите срещу поведението на дискриминация – Вие не сте длъжен да приемате подобно поведение! Можете да изработите свои собствени разбирания по въпросите, свързани с дискриминацията и с това как да действате, когато други хора са дискриминирани. Ето някои важни стъпки:

Помислете върху собственото си поведение:

  • § Вземате ли участие в поведение, което е дискриминационно, дори да го намирате за неправилно?
  • § Вие самите полагате ли усилия за създаването на атмосфера на взаимно уважение?
  • § Казвате ли на другите защо не одобрявате дискриминацията или психологическия натиск?
  • § Проявявате ли желание да опознаете чужди култури и гледни точки?

Подкрепете жертвите и им помогнете да се справят с проблема:

  • § Помогнете има да намерят правен или друг съвет.
  • § Помогнете им да се изправят срещу извършителите.
  • § Помогнете им да отнесат въпроса до работодателя.
  • § Окажете морална и емоционална подкрепа – дискриминацията е източник на стрес за жертвата.

Потърсете обучение, което да Ви помогне да развиете своите собствени познания и умения, свързани с:

  • § Идентифицирането на дискриминацията.
  • § Положенията, залегнали в законодателството.
  • § Кои видове поведение са приемливи и кои са неприемливи.
  • § Как да постъпвате при проявите на дискриминация и психологически натиск.

Настоявайте пред ръководството на Вашата организация за:

  • § Разработването на политика и практики за недопускане на дискриминация.
  • § Създаване на модел за добро управление.
  • § Неутрализиране на дискриминацията, когато тя се прояви.
  • § Създаването на прозрачна процедура за подаване на оплаквания.

Какъв е обхватът на действащия Закон за защита срещу дискриминацията?

В съответствие с двете Директиви за равенство на ЕС, Законът дефинира дискриминацията, всички нейни форми и прояви, като пряка и непряка дискриминация, тормозът, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването, расовата сегрегация и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. По смисъла на закона основания за дискриминация са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние.

В какви случаи законът предвижда защита от дискриминация?

  • Упражняване правото на труд.
  • Упражняване правото на образование и обучение.
  • Предоставяне на стоки или услуги.
  • Записване и членуване в синдикалните, съсловните и другите професионални организации и организациите на работодатели.
  • Участие в управлението и вземането на решения от държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление при провеждане на политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства.

Кой е държавният орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите?

Законът за защита от дискриминацията регулира създаването и работата на държавния орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, наречена Комисия за защита от дискриминация.

Кой е отговорен пред закона за реализация на предвидените в него мерки за изравняване възможностите на лица, жертви на множествена дискриминация?

Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление трябва да предприемат приоритетно мерки за равно третиране и изравняване на възможностите на лицата жертви на дискриминацията.

Какви са действията за защита от дискриминацията?

Действията за защита от дискриминация могат да включват:

  • подаване на жалба или сигнал,
  • предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.

Как можете да се защитите, ако сте жертва на дискриминация?

1. Чрез образуване на производство пред Комисията за защита от дискриминация по:

  • - жалба на засегнатите лица;
  • - инициатива на комисията;
  • - сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.

2. Всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск и пред районния съд, с който да поиска:

  • - установяване на нарушението;
  • - осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;
  • - обезщетение за вреди.

За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.

Как трябва да сезирате Комисията за защита от дискриминация?

Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език. Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

  • - Вашето име;
  • - Вашият адрес или седалището и адреса на управление на организацията Ви;
  • - изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;
  • - изложение на исканията към комисията;
  • - дата и Вашият подпис или на Ваш представител.

Може ли друг да Ви представлява пред Комисията?

Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане

Как можете да се защитите при непряка дискриминация?

  • В случай, че Вашите права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалвате пред съда по реда на Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд.
  • В случаите, когато са Ви причинени вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
  • По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Какви са правилата за работа и отговорностите на специализираната Комисия за защита от дискриминация?

Комисията:

  • Установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице.
  • Постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение.
  • Налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда.
  • Дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
  • Обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането.
  • Прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
  • Поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания.
  • Дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове.
  • Предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация.
  • Провежда независими проучвания относно дискриминацията.
  • Публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията.

Какви са правомощията на Комисията за предотвратяване на дискриминацията, както и отстраняването на вредните последици от нея?

Комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:

  • да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;
  • да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.

Какви положителни мерки предвижда Законът за защита от дискриминацията за осигуряване на равенство във възможностите?

  • специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, пред работодателя;
  • различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
  • мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  • специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на горепосочените признаци с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;
  • специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
  • мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
  • мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.

Антидискриминационнa политика | Антидискриминационни кампании | Граждански инициативи | Публикации | Въпроси и отговори | Полезни контакти

Национална антидискриминационна кампания © Всички права запазени 2006

Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия. Страницата е съфинансирана от Европейската Комисия.