Различията ни събират // Национална антидискриминационна кампания Европейски Институт
Проектът се финансира в рамките на специализираната програма на Европейската комисия за борба срещу дискриминацията
2001 - 2006
Europe.bg
photo-cult.com phototreyman.com
Публикации
Общината и хората с увреждания 29-05-2006
Голям размер Приобщаването като „интеграция+” – европейско измерение

„Средата инвалидизира хората с увреждания”, казва Майкъл Оливър, британски професор по социология на уврежданията. С това послание движението за независим живот и човешки права на хората с увреждания щурмува крепостта на трайните нагласи и политически решения в почти всички европейски страни, които поддържат непристъпни сгради, специални места за образование и труд, институции за обгрижване на хора с увреждания. Убедителните аргументи на активистите му привличат сериозна обществена подкрепа и политическият речник се обогатява с понятието „интеграция”, т.е. заедно. Това поставя началото на достъпността като изискване, дори не и облечено в законови форми, към физическата среда – стълбите се съпътстват с рампи, повдигащите устройства – асансьори или платформи, – стават задължителен атрибут на всяка сграда, тротоарите се скосяват... Оказва се обаче, че „на едно място” не винаги означава „заедно” – отношението към хората с увреждания си остава съжалително, снизходително, покровителствено. Децата с увреждания може и да учат в кварталното училище, но в специален клас и при облекчени изисквания за научаване; работниците с увреждания получават лека и обикновено ниско платена работа, лечението и медицинската рехабилитация се вменяват в тяхно основно занимание – останалото е за развлечение и „социализация”. Движението на хората с увреждания реагира с нови послания – „ние сме хора като всички останали”, „човешките права се отнасят и до нас”. Така се появява понятието „приобщаване”, което замества интеграцията в нейните механични, външни проявления без дори да се докосне до стигмата, предразсъдъците и политиките, разглеждани като норми, правила и ресурси. За всички става ясно, че уврежданията са социално, а не медицинско явление, а приобщаването на хората с увреждания е въпрос на политики, а не на милосърдие и благотворителност.

1.1. Европейски политики за приобщаване на хората с увреждания

Основен двигател на промяната в Европейския съюз е Европейският форум по уврежданията – европейска платформа на хората с увреждания, която осъществява връзка с институтициите на ЕС. Именно по настояване на тази организация ЕС създава специални политически структури – междупартийна група по уврежданията към Европейския парламент, група по въпросите на уврежданията, включваща представители на високо равнище на страните-членки, специализирано звено в Европейската комисия, чиято администрация съдейства на всички дирекции за „осигуряване на равнопоставеност на хората с увреждания в техните програми”. Европейските институции приемат исторически документи, които променят политики, въвличат хората с увреждания и техните организации в правенето им, прехвърлят контрола върху заинтересованите страни, а Европейският социален фонд трябва да гарантира, че ресурсите от него се разход в „условията на равнопоставеност на всички граждани, в това число и на хората с увреждания”.

В антидискриминационната клауза на Договора от Амстердам за първи път се въвежда и признакът „увреждане”. През 1996 г. Еврoпейската комисия оповестява Нова стратегия на Общността по отношение на уврежданията(1) (основана на Стандартните правила на ООН), която е одобрена от Съвета на министрите с резолюция за равни възможности пред хората с увреждания(2). През 2000 година, в комюникето си “Към Европа без бариери”(3), Комисията акцентира върху предпоставките за изграждане на приобщаващо общество чрез преодоляване на ключови за лицата с увреждания проблеми в конкретни сфери посредством политиките на ЕС – заетост, образование и професионално обучение, транспорт, вътрешен пазар, информационно общество, нови технологии, политика на потребление. ЕК предприема петгодишна кампания в рамките на ЕС “Подкрепа за различията – срещу дискриминацията”(4). Ключова цел на кампанията е да се постигне промяна на обществените нагласи, да се повиши чувствителността на гражданите към маргинализираните групи и да се подчертаят техните права и задължения съгласно новите изисквания на ЕС. През 2004 година излиза Зелена книга за постигнатия през последните пет години напредък в борбата срещу дискриминирането по признак пол, раса или етнически произход, религия, възраст, увреждане или сексуална ориентация. Тя се основава на чл. 13 от Договора за Европейската общност, който забранява дискриминация по изброените признаци.

Основна тема на Международния ден на хората с увреждания през 2001 година е “Дизайн за всички” като условие за преодоляване на бариерите пред пълноценния социален живот на тази група хора. Две години по-рано, в Директива 99/05/ЕС относно радио- и телекомуникационното оборудване, се въвежда изискване конструирането на определени класове апарати и типове оборудване да отговаря на потребностите на лицата с увреждания с оглед улеснената им употреба. Към края на 1999 година стартира и инициативата “eEurope – информационно общество за всички”, където се акцентира върху подобряването на достъпа на хората с увреждания до интернет пространството. Така през 2001 година Съветът резюлира необходимостта от конкретни действия по линия на “електронното-приобщаване” (e-inclusion), за да се използва потенциала на информационното общество и от хората с увреждания, чрез достъпни обществени места за ползване на Интернет, насърчаване на компютърната грамотност, удобно компютърно оборудване, разработване на софтуер, пригоден към потребностите на лицата с увреждания и в партньорство между всички заинтересовани страни, особено на регионално и местно ниво.

През 2002 година, с директива за достъпен транспорт, се дадоха специални технически предписания за транспортните средства (автобуси и вагони), превозващи повече от 8 пътници в рамките на населените места(5) – въведе се изискване за рампа с повдигащ механизъм за улесняване достъпа на хора с увреждания до транспортното средство. Тя е предшествана от препоръка за безопасността и използваемостта на съществуващите асансьори. Във връзка с проектирането и разполагането на нови асансьори излезе директива (95/16/ЕС), която изисква те да предоставят достъп на хората с увреждания(6). Следват директиви относно придвижването на хора с увреждания по вода и по въздух, които въведоха изисквания към превозвачите да осигурят условия за безопасното им ползване и от хора с увреждания, без това да нарушава техните бизнес-интереси. Предстои приемане и на регламент относно правата и задълженията на пътниците по железопътния транспорт, който се разглежда в Комисията по транспорт и туризъм към Европейския парламент, и обхваща достъпността на подвижния състав, инфраструктурата и услугите за хора с увреждания.

1.2. Ангажименти за страните-членки

Езикът на посочените политически документи се отличава със своята категоричност и взискателност към условията, които трябва да бъдат създадени от страните-членки, за приобщаване на хората с увреждания. В тях интеграцията сама по себе си е първа, но не единствена стъпка за включване на уврежданията в общия политически контекст. Европейският форум по уврежданията обаче е недоволен от степента на изпълнение и контрол – така както и българските организации на хора с увреждания отчитат непълноценно приложение на законите в България, та дори и дискриминация в нарушение на законите. Причина за това е все още боязливото, предпазливо въвеждане на задължителни правила в социалната сфера – националните правителства са свободни да предприемат всякакви мерки, стига те да следват принципите и ценностите на Европейския съюз, формулирани твърде общо: „качество на живот”, „равен достъп”, „равнопоставеност” и пр.

________________
(1) СОМ (1996) 406 окончателен вариант.
(2) OJ C 12, 13.1.1997.
(3) СОМ (2000) 284 окончателна версия.
(4) “For Diversity-Against Discrimination”, official website www.stop-discrimination.info/
(5) Директива 2001/85/EC на Европейския парламент и Съюза от 20 ноември 2001 г. отнсно адаптиране на превозни средства в обществения транспорт с над осем места, която изменя Директиви 70/156/EEC и 97/27/EC.
(6) OJ L 213, 7.9.1995.


Антидискриминационнa политика | Антидискриминационни кампании | Граждански инициативи | Публикации | Въпроси и отговори | Полезни контакти

Национална антидискриминационна кампания © Всички права запазени 2006

Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия. Страницата е съфинансирана от Европейската Комисия.